... да ме обичаш...

Продължавай да ме обичаш - като живота си!

Вдишвай ме с цигарения дим, за да изпълня дробовете ти.

Отпивай ме с виното, за да опияня съзнанието ти.

Попивай ме като дъжд по голата си кожа,

за да измия от теб ежедневните сиви следи.

Откривай ме - в несподелените ни вечери

и в утрините, когато съм притихнала до теб.

В празнотата на ръцете си и пълнотата на сърцето...

Почувствай ме! Не спирай да прегръщаш!

Притегли ме по-силно до себе си и ме задръж така...

Сътвори ми кафез тук, на земята,

защото от цялата тази любов ръцете ми започнаха да се превръщат в крила....

Почти нереално

Препускаш през вените ми като митичния Пегас

и превръщаш кръвта ми в извор на жива вода -

разливаш я, а после пак я събираш -

да извая от нея златната ти юзда...

За да се понесем към Хеликон, да изкачим Олимп

и там - под звездонебесата,

където случват се и гръмотевиците, и дъжда,

да случим себе си... да случваме двама живота.

И да го наситим с нашите мълниеносни чудеса!

Предсънно

Нощта ме е облякла в синята си рокля.

Наметнала ме е със шал от нишки с избродирани звезди.

Разлива в шепите ми най-вълшебните си сънища,

с които да наплискам двете си очи.

Разресва ми косите и вплита в тях луната.

Присяда кротко до леглото ми и влюбено мълчи,

докато разказвам и на нея, и на тишината

за Теб, за Обичта...

...и как от вас сърцето ми не може да заспи...

Навярно днес и тя ще си остане будна.

Ще помечтае, докато не се стопи.

А после босонога ще се втурне

към изгрева - и тя свой Слънчо* да лови...