(Не)Сезонно

Есен е - както се пее "умиращ сезон"...

За мен обаче е сезон на прераждане.

Обичам лятото, но не тъгувам по него.
Последното превърна душата ми в слънчев колектор

и насъбрах толкова топлина и енергия,

че не се боя от студа...

А и вече има кой да ме топли.

Има кой да разтрива измръзналите стъпала

и да лекува с целувки напуканите длани.

Имам любов! Имам любим човек до себе си!

Обичам истински! И съм обичана!

За пръв път ще има "нашето местенце".

Ще бъда посрещана след работния ден,

ще посрещам и аз,

понякога ще изпращам...

Ще има сутрини, когато (все още по тъмно) ще пия чая си сама,

но и вечери на споделено вино...

Най-сладко ще е обедно-следобедното ни пробуждане,

правенето на любов и излежаването след това,

докато Той решава да приготви кафето...

Косата ми по-рядко ще ухае на парфюм

и все по-често на изпаренията в кухнята,

но това няма да ме кара да се чувствам по-малко женствена...

Есен е... Поредният сезон за чудеса.

Няма цветя и листа в зелено,

но има кестени и клони,

през които слънцето по-лесо прозира...

Има дъжд - дъждът е музика.

А аз обичам музиката,

за Него пък е начин на живот...

Есен е... Съвсем в началото.

А аз съм нетърпелива - ще посрещнем ли заедно и зимата...

В очите ми вече гори бенгалски огън...

Жалко, че Той тази нощ се заспи, без да го е видял...

Ново начало...

Представям си как нареждам нощното шкафче

и прибирам в него несънуваните сънища -

хубавите най-отгоре, за да бъдат на лесно, когато те няма,

а под тях - кошмарите, които смятам да затрупам с книги..

Искам сетивата ми да бъдат празни само за теб,

да запълниш всичките ми сензори и възприятия... прилежно

(както ще обзаведем празните стаи в новата си квартира...).

Възглавниците ни ще бъдат пълни с детелини,

а завивките ще бъдат макове поле,

в което от любов ще се изпада във забрава...

Анатомично ще е щастието...

И по тавана ще разцъфват слънчогледи

при всяка целувка на *Слънцето с неговата *Светлина

Ще има музика вместо нощни лампи.

И много свещи, запалени от пламъка на твоята и моята душа...

Рисувам любов

Рисувам със сърцето си.

Основният цвят е Любов.

Гумата е непотребна

(не искам нищо да изтривам).

Използвам себе си за платно.

А по него твоят образ пресъздавам...