Представям си как нареждам нощното шкафче
и прибирам в него несънуваните сънища -
хубавите най-отгоре, за да бъдат на лесно, когато те няма,
а под тях - кошмарите, които смятам да затрупам с книги..
Искам сетивата ми да бъдат празни само за теб,
да запълниш всичките ми сензори и възприятия... прилежно
(както ще обзаведем празните стаи в новата си квартира...).
Възглавниците ни ще бъдат пълни с детелини,
а завивките ще бъдат макове поле,
в което от любов ще се изпада във забрава...
Анатомично ще е щастието...
И по тавана ще разцъфват слънчогледи
при всяка целувка на *Слънцето с неговата *Светлина
Ще има музика вместо нощни лампи.
И много свещи, запалени от пламъка на твоята и моята душа...
Няма коментари:
Публикуване на коментар