(Не)Сезонно

Есен е - както се пее "умиращ сезон"...

За мен обаче е сезон на прераждане.

Обичам лятото, но не тъгувам по него.
Последното превърна душата ми в слънчев колектор

и насъбрах толкова топлина и енергия,

че не се боя от студа...

А и вече има кой да ме топли.

Има кой да разтрива измръзналите стъпала

и да лекува с целувки напуканите длани.

Имам любов! Имам любим човек до себе си!

Обичам истински! И съм обичана!

За пръв път ще има "нашето местенце".

Ще бъда посрещана след работния ден,

ще посрещам и аз,

понякога ще изпращам...

Ще има сутрини, когато (все още по тъмно) ще пия чая си сама,

но и вечери на споделено вино...

Най-сладко ще е обедно-следобедното ни пробуждане,

правенето на любов и излежаването след това,

докато Той решава да приготви кафето...

Косата ми по-рядко ще ухае на парфюм

и все по-често на изпаренията в кухнята,

но това няма да ме кара да се чувствам по-малко женствена...

Есен е... Поредният сезон за чудеса.

Няма цветя и листа в зелено,

но има кестени и клони,

през които слънцето по-лесо прозира...

Има дъжд - дъждът е музика.

А аз обичам музиката,

за Него пък е начин на живот...

Есен е... Съвсем в началото.

А аз съм нетърпелива - ще посрещнем ли заедно и зимата...

В очите ми вече гори бенгалски огън...

Жалко, че Той тази нощ се заспи, без да го е видял...