...различни...

Тази зима е друга –

по-вълшебна, влюбена и романтична…

Явно носи теб и мен в утробата си,

оплодена от предишните ни три сезона на обичане…

Тази зима валиш върху мен

и за пръв път нямам нужда от сняг -

също толкова нежен, лек и желан си;

също толкова чиста и бяла ме правиш

Тази зима разпалваш огньове във мен,

които стоплят всичките камини на душата ми,

а в очите ми изгряват коледни звезди,

загледан в тях когато ме целуваш…

Тази зима ме затрупва с чудеса

и преспите в кръвта ми се разтапят на талази.

Камбаните не спират, и не спират да звънтят -

отекват в мен като любов, копнеж, безбрежност…

Тази зима е друга.

Тази зима аз съм друга –

по-вълшебна, влюбена и романтична…

С посвещение и послеслов

Посветено: на едно слънчево главно И.

Здравей, Любов!

И аз те чаках (като много други)...

Канех те на сутрешно кафе

и неведнъж ти пекох сладки,

подбирах най-ароматния чай за теб...

Но ти не дойде.

Нямаше те и в самотните ми вечери...

А те търсех. И те виках. И те чаках....

Здравей, Любов!

Сега - Добре си ми дошла!

Не те очаквах точно днес, но заповядай...

Прощавай за неугледния ми вид,

за празната трапеза и за безпорядъка наоколо...

Седни спокойно, настани се...

(Топло е поне в сърцето ми.)

А щом си тук, лесно ще се справя с хаоса...

И аз мечтаех за тебе, Любов!

И рисувах образа ти - с моливи и с четка.

Измислях ти също понякога имена,

но никое не зазвуча наистина...с гласа ми...

Обричах сънищата си на теб, Любов.

Обричах себе си....да те дочакам

и да се съхраня такава, каквато съм,

дори да стана по-добра – да те заслужа.

Но Ти..... Ти си много повече, Любов!

Много повече от всичко чакано и измечтано...

Много повече от всичко, което съм търсила,

повече от всичко, което съм дръзвала да пожелая за себе си...

Сега искам само едно –

да съумея да те задържа

и да те накарам да повярваш в мен,

както вярвам аз - че този път си истинската.

Обичам те, Любов!

И като послеслов:

признавам ти, че те ценя като живота си...

А всъщност ти си именно това –

превръщаш се в смисъл на живота ми...

..от онези вечери..

И пак е от онези вечери,

в които ми се иска да избягам...

Не, не съм Пепеляшка...

Друга героиня съм. В друга приказка.

И друг е моят бяг - не от теб,

а към теб съм устремена...

От онези вечери е,

в които пак съм „тук”, а ти си „там”

и, разделена помежду ни,

луната ми е чужда и безплътна,

а звездите... те пък сякаш са угаснали...

Затова ще тръгна.

Идвам да те взема -

заедно да полетим, да ги запалим...

(Нали един от двама ни ще се опита да ги изброи,

докато в нощи като тази непрегръщан ще заспива…)

(Не)Сезонно

Есен е - както се пее "умиращ сезон"...

За мен обаче е сезон на прераждане.

Обичам лятото, но не тъгувам по него.
Последното превърна душата ми в слънчев колектор

и насъбрах толкова топлина и енергия,

че не се боя от студа...

А и вече има кой да ме топли.

Има кой да разтрива измръзналите стъпала

и да лекува с целувки напуканите длани.

Имам любов! Имам любим човек до себе си!

Обичам истински! И съм обичана!

За пръв път ще има "нашето местенце".

Ще бъда посрещана след работния ден,

ще посрещам и аз,

понякога ще изпращам...

Ще има сутрини, когато (все още по тъмно) ще пия чая си сама,

но и вечери на споделено вино...

Най-сладко ще е обедно-следобедното ни пробуждане,

правенето на любов и излежаването след това,

докато Той решава да приготви кафето...

Косата ми по-рядко ще ухае на парфюм

и все по-често на изпаренията в кухнята,

но това няма да ме кара да се чувствам по-малко женствена...

Есен е... Поредният сезон за чудеса.

Няма цветя и листа в зелено,

но има кестени и клони,

през които слънцето по-лесо прозира...

Има дъжд - дъждът е музика.

А аз обичам музиката,

за Него пък е начин на живот...

Есен е... Съвсем в началото.

А аз съм нетърпелива - ще посрещнем ли заедно и зимата...

В очите ми вече гори бенгалски огън...

Жалко, че Той тази нощ се заспи, без да го е видял...

Ново начало...

Представям си как нареждам нощното шкафче

и прибирам в него несънуваните сънища -

хубавите най-отгоре, за да бъдат на лесно, когато те няма,

а под тях - кошмарите, които смятам да затрупам с книги..

Искам сетивата ми да бъдат празни само за теб,

да запълниш всичките ми сензори и възприятия... прилежно

(както ще обзаведем празните стаи в новата си квартира...).

Възглавниците ни ще бъдат пълни с детелини,

а завивките ще бъдат макове поле,

в което от любов ще се изпада във забрава...

Анатомично ще е щастието...

И по тавана ще разцъфват слънчогледи

при всяка целувка на *Слънцето с неговата *Светлина

Ще има музика вместо нощни лампи.

И много свещи, запалени от пламъка на твоята и моята душа...

Рисувам любов

Рисувам със сърцето си.

Основният цвят е Любов.

Гумата е непотребна

(не искам нищо да изтривам).

Използвам себе си за платно.

А по него твоят образ пресъздавам...

... да ме обичаш...

Продължавай да ме обичаш - като живота си!

Вдишвай ме с цигарения дим, за да изпълня дробовете ти.

Отпивай ме с виното, за да опияня съзнанието ти.

Попивай ме като дъжд по голата си кожа,

за да измия от теб ежедневните сиви следи.

Откривай ме - в несподелените ни вечери

и в утрините, когато съм притихнала до теб.

В празнотата на ръцете си и пълнотата на сърцето...

Почувствай ме! Не спирай да прегръщаш!

Притегли ме по-силно до себе си и ме задръж така...

Сътвори ми кафез тук, на земята,

защото от цялата тази любов ръцете ми започнаха да се превръщат в крила....

Почти нереално

Препускаш през вените ми като митичния Пегас

и превръщаш кръвта ми в извор на жива вода -

разливаш я, а после пак я събираш -

да извая от нея златната ти юзда...

За да се понесем към Хеликон, да изкачим Олимп

и там - под звездонебесата,

където случват се и гръмотевиците, и дъжда,

да случим себе си... да случваме двама живота.

И да го наситим с нашите мълниеносни чудеса!

Предсънно

Нощта ме е облякла в синята си рокля.

Наметнала ме е със шал от нишки с избродирани звезди.

Разлива в шепите ми най-вълшебните си сънища,

с които да наплискам двете си очи.

Разресва ми косите и вплита в тях луната.

Присяда кротко до леглото ми и влюбено мълчи,

докато разказвам и на нея, и на тишината

за Теб, за Обичта...

...и как от вас сърцето ми не може да заспи...

Навярно днес и тя ще си остане будна.

Ще помечтае, докато не се стопи.

А после босонога ще се втурне

към изгрева - и тя свой Слънчо* да лови...

На пробуждане

Събуждам се и те откривам -

в студеното на тялото ми, несгушено в теб;

в закачливостта на слънцето, надничащо зад щорите;

в жълтото на оклюмалия вече слънчоглед;

в уханието на кафето, неразпределено в две еднакви чаши;

в дима на цигарата, недопушена вчера от теб;

по устните ми...

Откривам те.

В мен...

Добро утро :-)

(за теб е вече Добър ден!)

От обич към *Слънчо

Ще спра да нося очила -

нека слънцето ме заслепява!

Но знаеш ли... жадувам твоите лъчи -

от тях не ме болят очите...

Болят ме устните. Ръцете ме болят.

А с тях и кожата, и сетивата.

Ако не те долавят по себе си...

Когато липсваш

Притварям очи и отварям сърцето си...

Вдишвам липсата ти и издишам любов...

Душата ми трепти като пламъче на свещ,

като струна на китара...

И ти си нейният резонанс...

Записано по дланите

Не ми е нужно много. Само мъничко - да знам,
че мислено към мен понякога ще се обръща.
И, протегнал длани през прозореца си - към дъжда,
лицето и косите ми в представите си ще обгръща.
Че някога, безсънен във нощта,
наум ще преразказва самосъчинената ни приказка.
Ще си припомня виното. И шоколада. И свещта.
И цигарите, догарящи във пепелника...
И как без угризения крадяхме от съня,
докато прогонвахме умората от сетивата си,
защото някак си ни плашеше деня -
предимно нощем хранехме душите си...
И как по изгрев се сбогувахме един със друг,
докато небето още в розово прелива,
а облаците му - същински захарен памук,
копнеж по устните събуждат и приспиват...
Не ми е нужно много. Само малко - да почувствам пак
усещането за безвремие и бездихание,
докато говорим без изричане на думи и без глас,
а с очи и пулс, с мажорните си длани...
Защото там - по линията на живота,
докато пръстите му изучаваха ръката ми,
Той записа името си (неволно, може би, нехайно),
а аз неволно го оставих...без да го изтрия.
И съвсем нехайно написах първата буква наново -
просто... за да бъде главна.
Да бъде главно "И"...