Нощта ме е облякла в синята си рокля.
Наметнала ме е със шал от нишки с избродирани звезди.
Разлива в шепите ми най-вълшебните си сънища,
с които да наплискам двете си очи.
Разресва ми косите и вплита в тях луната.
Присяда кротко до леглото ми и влюбено мълчи,
докато разказвам и на нея, и на тишината
за Теб, за Обичта...
...и как от вас сърцето ми не може да заспи...
Навярно днес и тя ще си остане будна.
Ще помечтае, докато не се стопи.
А после босонога ще се втурне
към изгрева - и тя свой Слънчо* да лови...
Няма коментари:
Публикуване на коментар