Препускаш през вените ми като митичния Пегас
и превръщаш кръвта ми в извор на жива вода -
разливаш я, а после пак я събираш -
да извая от нея златната ти юзда...
За да се понесем към Хеликон, да изкачим Олимп
и там - под звездонебесата,
където случват се и гръмотевиците, и дъжда,
да случим себе си... да случваме двама живота.
И да го наситим с нашите мълниеносни чудеса!
Няма коментари:
Публикуване на коментар